Преходът на бизнеса. Венера изравнява везните
Бизнесът е бизнес. Работата е призвание.
Тя не бива да спира нашето развитие, а да го подкрепя.
Не работи работа, която противостои на истинските ти импулси.
Не работи работа само заради заплащане.
Създай работата си – такава, каквато би я обичала.
Преди няколко години, водейки неформален разговор с една дама с красива фирма за интериорен дизайн, се натъкнах за пореден път на пречките по пътя.
Тя каза, че й е в пъти по-трудно да се договори с мъже, защото „мъжете просто говорят и си стискат ръцете на масата”, а тя често изобщо не е забелязана, че съществува като равен бизнес партньор.
Дишайте дълбоко, това не е тема за борбата между половете, няма да ви разказвам как „Мъжете са от Марс, а жените от Венера”
Ще разгледаме и съединяваме противореченията, няма да ги утвърждаваме.
Гледали ли сте реклами от 50-те години на миналия век? Дълги са около 3 минути (нещо почти немислимо в днешно време). Предават образа на жената единствено като част от дома и семейството.
Днес, в 21-ви век, мъжете понякога с носталгия поглеждат назад към образа на жената, изцяло отдадена на тяхното добруване, на домашна топлина и уют, поднасяща топла храна след работния им ден. И истината е, че тези неща са прекрасни, нужни и съвсем нормални, но не само те са стойностни в живота на съвременната жена.
Животът на една жена – също като живота на един мъж, не е добре да се върти единствено около тях. Може да е на 40 г., 50 г. или 60 г., но обезличаването настъпва.
Красивата, топла и творческа Венера иска да изрази себе си, да изследва заложеното в нея като потенциал. Предприемачеството е също вид творчество и не прави изключение, а импулсът да се занимаваш с нещо подобно, в днешни дни е повече от силен.
Защото стимулът не е натрупването на печалба, а себеизразяването. Стимулът не е борбата за власт, а равноправието. Стимулът е не да обичаме „нуждаещи се”, а да трансформираме и интегрираме нуждите си.
Какво е женско предприемачество?
Женското предприематчество нищо не е. Само че е предприемачество за жени. Не че предприемачеството има пол. Но това е неговият женски бранш. Женски принцип. Ако терминът ви дразни – не се тревожете.
Освен че дава финансова свобода, размах, общуване и смисъла да приложим своите умения и силни страни, допринасяйки за останалите, говори и за това, че везните ще бъдат уравновесени.
Времето е дошло.
Въпросът е как една жена да осъществи това, без да бъде наричана “феминистка”, без да погуби отношенията или семейството си, без да излезе извън баланса на съществуването си. Как да не пропусне живота си, гонейки кариерата. Познавам много бивши кариеристи, които се опитват да догонят живота си.
Защото бизнесът често взема своят дан.
Ето какви форми приема това:
- Изграждаш бизнес, но страдат отношенията
- Нямаш време за приятели и близки
- Когато имаш време, си изтощен
- Приемаш да работиш по задачи, които са разрив с ценностите ти и просто „не са ти по сърце”
- Не работиш по онова, което обичаш, защото в теб битува вярването, че за да останеш „в играта”, трябва да работиш върху всичко
- Допускаш, че външните обстоятетелства са по-силни от теб. И съответно те стават такива – просто, защото го вярваш
Жените предприемачи обаче масово се възприемат като „мъже” или „мъжки играчи”. Дори когато не са. Прощавайте, но всички, които познавам или вярват в жената домакиня, или в еманципираната й тъжна версия – машината за печалба. До два архетипа на поведение ли опряха нашите виждания?
Според някои мнения в обществото, жените в бизнеса трябва да са безскрупулни, да пристъпват смело принципи, да играят нечестно и какво ли още не, за да се „наложат” сред конкуренцията. Е, и без предприемачество, това се случва – на работа.
Да, аз стоях в една зала, всяка сутрин от 10:00 часа, откривайки срещата, най-младата в екип от мениджъри, наблюдавайки как едни от най-силните жени стоят с червени лица, треперещи крака и страх. Въпреки че вършеха работата си повече от добре. Не само я вършеха – крепяха я от разпад и потушава тежките пожари, с които другите не се справяха. Те все пак понякога „подвиваха краче” (включително и аз) под това, че мъжките играчи нямат скрупули. Просто за да им остане енергия да си свършат задачите после. Просто защото не си струва всеки път да се занимават с конфликти. Защото да си роден днес, под външната форма на жена, често означава да си поруган, изтерзан или неразбран. Време е тази представа да се промени. Време е да спрем да се разплащаме, да смъкнем погрешните си вярвания и да одухотворим работата си. Това прави жената. Тя внася дух в работата, не само структура и стратегия. Жената обича да работи по вдъхновение, не по задължение. Дори жените, които работят по задължение, знам, че дълбоко в себе си, искат да работят по вдъхновение.
А мъжете, които срещах по „върховете”? Техните „върхове” ми приличаха повече на върхове, поставени наобратно. Докато ние, гледащите от „дъното”, стояхме макар в мълчанието си, извисявайки се отвътре. Дори простото „Аз поне не се отнасям така” утвърждава в теб друга реалност.
Онзи арогантните лидери… Няма да ги видите такива в интервютата или по телевизията. Там те са чаровни, магнетични. Арогантността се проявява в предприятията, на затворени врати.
А жените… Стоят, за да се докажат, че могат да издържат. На мен просто ми се иска да кажа – не е нужно да издържате! Животът не е само, за да „издържаме”. Това не е геройство.
Арогантните играчи крещят, ако трябва – разиграват, манипулират, само и само да стигнат до целта. Естествено, това правят онези без капка духовно познание, несъзнавайки, че стъпват уверено върху закона за причината и следствието. Или иначе казано – каквото повикало, такова се обадило. Кармата не закъснява.
Спомням си добре как излизах от среща, знаейки, че аз няма да постъпвам така. Спомням си всеки път, в който говорех с баща си, който недоумяваше защо напуснах „успешната” си работа и той най-накрая разбра. Затворът предлага удобства, но си остава затвор.
Унизително е да пропиляваш живота си където има скандали. Няма радост в цел, постигната по този начин. Всичко това, смело заявявам, е напълно погрешно. Цялата умствена игра на мъже, жени, силни и слаби е глупост. Забележете умствена – защото е само в умовете ни.
От изобретяването на пишещата машина насам, от вдигането на разводите с около 50% в САЩ, през елементарните представи за това какво същество е човекът, стигаме дотук.
Време е везните да бъдат изравнени. Не за сметка на едните или на другите. Време е да започнем да приемаме форми на лидерство, които не са догматични, не са стара диктатура или манипулационна игра. Това обаче е много сложно, много е сложно да се заемеш да промениш средата, защото това става по пътя на личното осъзнаване на всекиго. Не е сложно, ако поработим с вярванията си.
Затова, докато всички от нас се намират на различна отсетчка, права, крива или глуха улица от своето развитие, е време да погледнем чистия потенциал на жената – това прекрасно същество на творчество, душевност, вдъхновение.
И ако случайно сте мъж, който чете това и се питате защо „вашата жена” не отразява тези неща… Всичко това тя действително е – ако не е поставена, разбира се, в нечовешки условия, без сън, без почивка или без възможност за градивно общуване. Не е нужно да бъдем феминистки или да се определяме като някакви. Това е красиво само в речите от трибуните на Запада, но честно казано, не върши никаква работа. Вижте какво става на заден план през това време. Подсъзнанието продължава да подхранва болезнени форми.
Достатъчно е да постигнем такт и себеуважение към себе си, за да умеем да го излъчим към другите (забележете, без да се опитваме). Така по-лесно ще подминаваме „лошите герои” в живота си, просто защото ще сме устремени към това да внасяме любов в работата си.
Толкова е просто, толкова е красиво, нали?
Сега е моментът да го направим практически и да оставим по-добър модел за поколенията след нас.
Истината е, че и на мъжете, и на жените, ни е нужна гъвкавост в работното време, в разбиранията и работата си; време за творчество, за разходка, за духовна работа.
И не – заявявам го от личен опит, човек не остава сам по този начин. Той е притегателен център за хармония и баланс, защото моят дом често става пристан за уморени – идват вкъщи, рисуват, говорим, танцуваме. Истински добрите мениджъри, които познавам, запазват в живота си тези неща. Не ги загърбват с лека ръка, за да станат работохолици или да пропилеят енергията си.
Хората са уморени от идеята за печалбарство и недостиг – хайде да погледнем дали сътрудничеството и чистата идея не променят алхимията на средата, която създаваме от само себе си. Имаме всичко налице. И най-приятното от всичко – да предадеш знание, практика и опит, които да послужат като лост за нови, чудесни форми на работа.
Приятно четене!
